Пиротска каталог търговски обекти магазини, кафенета, хотели, ресторанти търговци, доставчици, клиенти
small spacer
каталог търговски обекти магазини, кафенета, хотели, ресторанти търговци, доставчици, клиенти
Начало arrow RSS категория
small spacer
Сайт за социални новини, общество, политиката в българия, форуми и дискусии на горещи теми.

Добрите новини без мастилени петна по страниците и повече калиграфия - Списание Мастило - общество, култура, наука, екология, природа.

Полезно инфо, Всичко за всеки - кухнята, дома, офиса, настроението и здравето. И още - почистване, премахване на петна, практични съвети, боядисване, дрехите, електроуреди, здраве и първа помощ.
advertisement.png, 0 kB
 
Онлайн издание Мастило
RSS категория
RSS новини на Мастило.инфо

  • Юбилейно издание на конкурса “Веселин Ханчев”: две премиери и много поезия
    Двайсет и петото, юбилейно, издание на конкурса “Веселин Ханчев” се състоя през изминалата седмица, на 7 ноември, в Стара Загора. Тазгодишното жури, в състав – Бойко Ламбовски (председател) и Петър Чухов и Камелия Спасова, определи наградените участници след тържествената церемония, на която присъстваха лауреати от предходните издания на конкурса (Камелия Кондова – 1985 г., Красимира Зафирова – 1989 г., Яница Радева – 2002 г., Мария Калинова – 2003 г., Камелия Спасова – 2006 г.). Катерина Васева (22 г.) взе Златното яйце и ще има възможност да издаде своята първа поетична книга. Ежегодното предствяне на конкурса включва и представяне на книгата на автора, спечели Голямата награда през изминалата година. Тази година в конферентната зала на хотел «Железник» се състоя премиерата на Емил Христов, носител на тази награда за 2007 година. За неговата книга – «Аквариум» говори Петър Чухов, споделяйки, че работата му като редактор с текстовете на Емил Христов се е състояла единствено с предложението му към автора да махне едно-две стихотворения.

  • Премиера на романа „Революции” на тазгодишния носител на Нобелова награда за литература
    Факултетът по Славянски филологии, Факултетът по класически и нови филологии, Френският културен институт и Издателство „Кама”имат удоволствието да Ви поканят на 18 ноември (вторник) от 18:30 часа в 148 аудитория на СУ „Св. Климент Охридски” (централно крило на Ректората, ІІІ етаж) на представянето на романа „Революции” от Жан-Мари Гюстав льо Клезио, тазгодишния носител на Нобелова награда за литература.В разговора за книгата ще вземат участие г-н Ив-Жак Кабасо, аташе за университетско и научно сътрудничество в Посолството на Франция, Павлина Рибарова, преводач на романа, доц. Рени Йотова, доц. Огнян Ковачев, Николай Поптодоров, историк и Румен Дечев, директор на изд. „Кама”. Жан-Мари Гюстав льо Клезио е роден през 1940 година във френския град Ница. Когато е на осем години, семейството му се преселва в Нигерия, където баща му работи като лекар през Втората световна война. През 1994 година е обявен за най-добрия от живите френски писатели, а всяка негова книга се очаква с нетърпение.

  • "Съвременна полска драма" в Народния театър
    На 4 ноември в Народния театър “Иван Вазов” се състоя премиерата на книгата “Съвременна полска драма”, която е първото по рода си представяне на съвременна полска драматургия у нас. Изданието е финансирано от Полския културен институт и включва текстове на десет пиеси, играни в Полша през периода 2003-2006 г. С имената на девет полски драматурзи среща книгата българската публика, която все още не успяла да гледа полска пиеса в нашите театри, но ще може чрез книгата да надникне в проблемите и темите на полската драма и да сравни доколко те се разминават или приближават до нашата.

  • Експозиция с фотографии от Дома музей „Марина Цветаева” в Москва
    В музея „Земята и хората” по повод Петия събор на книгата беше изложена експозиция с фотографии от Дома музей „Марина Цветаева” в Москва. Изложбата Животът на Марина Цветаева беше официално открита на 1 ноември и включва фотографии на поетесата и нейното семейство, фотографии на дома й, а също и ръкописи на нейни стихотворения. Посетителите ще могат да видят снимки на работния кабинет на Цветаева, без да им се налага да отскочат до ул. „Борисоглебский обр.” в Москва, също и снимки на някои стаи от дома й, както и множество семейни фотографии. Музеят на Марина Цветаева започва да функционира от 1992 г. Първоначално експозициите в него са свързани непосредствено с Марина Цветаева – нейните творчество и съдба, но в последствие тематичния, стилистичния и времевия диапазони на музея се разширяват. Така днес, зрителите могат да видят съвременни художествени изложби, фотографски експозиции. Една от най-големите експозиции, откривани в музея е свързана с отбелязването на стогодишнината от рождението на Анастасия Цветаева (1894-1993), писателка и сестра на Марина. Изложбата е открита на 5 септември и на нея са изложени вещи, ръкописи, подаръци, фотографии, отразяващи нейната история.

  • Изложба с рисунки от Йордан Радичков
    Изложба от рисунки на Йордан Радичков от личния архив на писателя, предоставени от наследниците му - дъщеря му Роза и сина му Димитър са подредени в зала Надежда в Софийска библиотека и могат да бъдат видени до 15 ноември.Камерната експозиция съдържа 60 рисунки и е вместена в поредицата Образ и слово на галерия София . С експозицията Столична библиотека отбелязва 80 години от функционирането си като институция. Друг жест по повод годишнината си, който библиотеката направи за своите читатели, е безплатното записване, от което можеше да се възползва всеки до 31 октомври.Радичков визуализира своите творчески фантазии, рисувайки върху лист за пишеща машина с подръчни материали - химикалка или молив. Повечето рисунки на автора на Ние врабчета (чиято негова творба може да бъде пример за илюстрирана от Радичков книга), които организаторите показват не са предвидени за тиражиране и не съдържат илюстративен елемент. Чрез тях, в процеса на творчество, писателят избистря за себе си образите на своите герои - драматургични или белетристични, без да търси публичност. В литературните му произведения няма да намерим словесно описание на верблюда или на тенеца, но в някои рисунки от изложбата могат да се открият част от персонажите му.

  • Проектът “Севтополис” набира сила
    Под водите на язовир Копринка до Казанлък се намира древният град Севтополис, който е основан от тракийския цар Севт III. Градът е бил столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. И е построен на мястото на руини на още по ранно селище. Той е бил по-скоро седалище на цар Севт и на неговия съд. По-голямата част от града е била застроена не с жилищни, а с официални сгради, като почти цялото население е живеело извън града. Дворецът е играел двойна роля. От една страна е бил административна сграда, а от друга – светилище на Кабирите и изглежда, че Севт е изпълнявал функциите на царят-жрец. Кабирите са свързани с огъня и металургията и с бога-ковач Хефест.

  • Жестокостта като игра между децата в "Следобедни игри"
    Спектакълът „Следобедни игри” е последното дипломно представление на класа на проф. Снежина Танковска, който завършва през 2008 г. Той извежда на преден план една актуална за България тема - насилието и жестокостта като игра между децата. Формата на съществуването на спектакъла е нетрационна за страната - независима продукцията. Един от актьорите – Слав Бойчев по време на следването създава фирмата МОНТФИЗ АРТ ГРУП, чиято собственост са Актьорски школи МОНТФИЗ (в тях преподават Велко Кънев, Малин Кръстев, Мария Сапунджиева и др.) Отностно настоящото начинание, Слав Бойчев, споделя: «Моят екип и аз сме наясно, че не може всеки, който прави театър, да разчита на държавно субсидиране и че е крайно време и в този бранш да се появи частната инициатива и поемането на личен финансов риск, както е на повечето места по света. Със Следобедни игри и със следващите проекти, които подготвяме, ние правим възможното да прокараме този начин на работа - независимото продуцентство - като алтернатива в българския театрален живот.»

  • Първа книга от библиотека “Личности”: “Николай Кънчев в българската литература и култура”
    На 15 октомври на втория етаж на НБ “Св. Св.Кирил и Методий” се състоя премиерата на първата книга от библиотека “Личности”, която изд. “Кралица Маб” и Департамент “Нова българистика” на Нов български университет публикуват. Първата личност, която литературоведски и библографски представя поредицата е Николай Кънчев. Книгата съдържа изследвания, статии, есета, четени на конфенцията, посветена на поета през 2006 г. в НБУ и публикации след 1989 г. , както и публикации от юбилейния вестник “70 години Николай Кънчев . Съставител на изданието е Пламен Дойнов, който на премиерата представи сборника като «сравнително пълен съвременен прочит на творчеството и на ролята» на Николай Кънчев в българската поезия. Той определи две основни цели, които си поставя изданието – да направи критически портрет на Николай Кънчев и да постави началото на анализа на неговото творчество.

  • Изкуството да създаваш качество на живота
    Под мотото „Изкуството да създаваш качество на живота” ще продължи до 29 октомври биеналето, разположено на всички етажи на «Шипка» 6. В рамките на проявите, предвидени по време на експозицията се състояха в първите дни на биеталето работни срещи, лекции, а също и премиерата на книгата на Андреан Нешев: “Visual cut Bulgaria”. Представянето на книгата, която е голямата награда на биеналето, се състоя на 3-тия етаж на сградата и сред многобройната публика от специалисти в областта на дизайна, авторът благодари на издателство «Жанет-45» за възможността за осъществяването й. Целта на биеналето е да срещне производители и творци и от тази среща да се формират ползотворни сътрудничества, въпреки че опасенията на организаторите са, че бизнесът в България още не може да разбере, че дизайнът е незаменим инструмент, който може да направи печеливша всяка производствена дейност. А идеите на творците са разнаапсектни – те варират от дизайн на детската среда до дизайн на мебели, от опаковки и картички, от идеи за мода и за плакат, от нови модели тонклони (Phuto F), “стъпващи” на пода посредством четири крака с променлива височина, което позволява стабилност дори и върху доста неравни повърхности, до арт-абажури от дърво.

  • МОДЕРНИСТИ
    Архитектурата през XIX в. носи еклектичен характер. От Възраждането насам това изкуство се различавало в разните европейски страни само по съразмерностите и подробностите на украсата. Църковната архитектура е все куполна — от Св. Петър в Рим до Пантеона в Париж, а дворцовата — колонадна: от дворците на Алберти до исполинските гари в Ню Йорк. Но през XIX в. се явил еклектизмът в областта на всички изкуства. Архитектите заемали от миналото образци, планове и форми. Живописците се учели в музеите — от картини и статуи на по-стари майстори. Декораторите, стенописците, керамиците, тъкачите на губери, майсторите на покъщнина и всички представители на приложно изкуство подражавали на минали стилове до буквално наподобяване. През XIX в., благодарение на напредналата промишленост, архитектите разполагали с ново градиво — желязо. Този метал се употребявал дотогава само като скрепител: с него се заскобвали два камъка или греди; а оттогава почнали да го използуват на дълги релси — прави или дъговати, скрепявани с винтове и едри клинове. Тия железа служели вече за греди. Те замествали по-раншните дъги и сводни кривини от камък. Желязото се оказало по-практично от камъка: трайно е, има съпротивителна сила, па е и гъвкаво, а камъкът е чуплив, дървото — крехко и запалимо. Съвременните инженери придават на арките какъвто искат разтег. Възможни са и най-смели градежи. Железата се извивали като скелет от правилни греди и дъги. Още по-решителна обнова в архитектурата настъпила, откак строителите почнали да съединяват камъка с желязото чрез цимент. (...) След 1880, живописците, увлечени в бяг подир светлинни ефекти, почнали да дават несвързани работи. Живописта станала плоска, почнала да наподобява пъстър губер. Тогава се явило противодействие. Художниците се устремили отново да предават облост, стегнатост и триизмерност. Тъй се явила нова живопис. Поколението от 1890 се влияло главно от трима живописци — Сезан, Ван Гог и Гоген: трима майстори, които се борили за връщане към живописна форма, като се намери и задържи най-трайното у нея. Живописта минала от блясъците към триизмерността.

  • Митове и легенди от Африка
    На 9 октомври от 17.30 ч. в зала 7 на Дома на хумора ДИДИЕ ДЕОКОР – ДИДИ ще открие самостоятелната си изложба „Митове и легенди от Африка”. Това е първото гостуване на известния канадски художник от африкански произход в габровския музей.Изложбата на Дидие Деокор – ДИДИ е една феерия от багри. Художникът е добавил към всяка картина и свое тълкувание на историята, претворена на платното. Така невероятният свят, населен с причудливи форми на птици, животни, музикални инструменти, няма да се стори непонятен на зрителя. Чрез писания текст художникът ни дава ключ към митовете, легендите, обичаите и вярванията, сред които е живял и като всеки творец носи през целия си живот, заедно със спомените от детството. „За мен живописта е вътрешна необходимост. Тя отговаря на моята нужда да се изразя, да взема отношение и заявя позиция по екзистенциални въпроси. Живописта не е изкуство за развлечение, а средство за борба.” – твърди Диди. А изложбата му убедително потвърждава неговите думи. Дидие Деокор – ДИДИ е роден през 1940 г. в Ломе, столицата на Того.От 1969 г. живее и твори в Монреал, провинция Квебек, Канада.Има повече от 30 самостоятелни изложби, представени в Канада, Куба и Германия. Участва със свои творби в над 50 групови изложби и биеналета на изкуствата в Америка, Африка и Европа. Активно се включва в престижни изложения и акции за популяризиране на африканското изкуство.

  • Вместо In Memoriam "дано в настъпилата тишина един-единствен гарван се обади"
    На снимката: корицата на последната книга на поета, реализирана от ИК Жанет-45 по случай 75 годишнината му. „Писмо до Светлин” е с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. Докато денят бил изпълнен с гарвани, съвсем не казващи истинана за нещата, а съвсем наши лични, делнични, докато ние, съвсем сме се били заровили в кучешката психика на деня, един голям български поет си е отишъл. Интернет сайтовете разпространяват мълноеносно още в първите редове на публикуваните си материали, новината че на 75-годишна възраст, след продължително тежко боледуване почина Константин Павлов . Това е новината, сензацията. Но има ли значение възрастта на поетия от Поезията, както и означената темпоралност на боледуването? Авторът на Сатири (1960; 2003) и Стихове (1965), Стари неща (1983; 2002), Появяване (1989; 2004), Агонио сладка (1991; 2001) и др., който иносказателно иронизираше властимащите и определящите правилата на играта на живота, който критикуваше чрез отказ от правилата, римата, ритъма, който можеше да заподозре славея, както могат във всяко време да бъдат заподозрени прекалените хвалители, го няма, но поезията му остава. Това е истинският живот на твореца и като такъв, срещата с него предстои, за да ни казва истината.

  • Пети събор на българската книга
    От 27 октомври - 2 ноември 2008 г. в музея “Земята и хората” ще се проведе Петия събор на българската книга. Издателствата, желаещи да представят своите нови заглавия, ще могат да направят това чрез предварителна заявка и ще им бъде осигурено при желание мултимедия и звукозапис. Съборът се осъществява съвместно с Министерство на културата и Столична община.По традиция се провежда в зала Гигантски кристали и има за цел да даде възможност за пряка връзка на читетелите с автори и издатели, чрез премиери, творчески срещи и дискусии. Приоритет за събора е подкрапата на българските автори и издателства за съхранение на българщината, за издаване на българска литература и научни произведения и преиздаване на българска класика. В програмата са предвидени представяния на книги, срещи на автори с читатели, тържествена церемония за връчване на наградата на НМЗХ „Аметистова роза”.

  • Пленеристи и импресионисти
    През изминалата седмица в галерия Ракурси се състоя съвместна изложба на Николай Райнов, един от най-блестящите интелектуалци на отминалия век, художник, писател, теоретик на изкуството, и на неговия син Боян, който през 1946 г. заминава за Франция, успявайки да се включи в бурния културен живот на Париж. Считайки, че тази инициатива е добър повод да се сравни и съпостави творчеството на бащата и сина, подбрахме текст на Николай Райнов, част от книгата му История на изкуството , т.II, и по този начин се надяваме да се открои добре за читателя и теоретикът Н. Райнов. Откъсът разкрива отлично познаване на художествените явления и закономерности, фин поглед върху творческите биографии на художниците и спецификата на художественото им развитие и принос за водещото направлението във всеки от разглежданите в книгата периоди. Всяко едно появяващо се течение е разгледано обвъзано с предходните водещи направления. Пленеристи и импресионисти Когато реализмът бил завършен, живописците се озовали пред нова задавка: тям предстояло да изобразят действителността такава, каквато я виждат в даден миг — с всички особности на въздушната и светлинна среда. Те трябвало да изразят на картина своето субективно схващане за света и битието, да създадат индивидуално изкуство. В това отношение направили опити още неколцина от завършителите на реализма — Льогро, Фантен-Латур, Мане и др. Алфонс Льогро (1837—1911) бил живописец и график; той работил най-напред в Париж, а после се преселил в Англия. В живописта му има строгост, сила и драматично чувство. Рисунките му са изтънчени, точни, издържани в мощен стил, но еднообразни. Теодоръ Фантен-Латур (1836—1904) вначало се учил при баща си, който бил живописец. Значението на Фантен-Латура е в портрета. Той изписва модела просто и придирливо. Изобразява себе си, роднините си и своите приятели; не е светски портретист. Великолепни са сборните му портрети, напомнящи холандските.

  • Арт-клуб „Апостроф” в Дома на хумора и сатирата – Габрово
    След дебютната си впечатляваща изложба в галерия „Видима” – Севлиево през пролетта, тази седмица членовете на Арт-клуб „Апостроф” ще представят за първи път пред габровци най-добрите образци от своето творчество. Мащабната съвместна изложба на 10-те творци-членове и четирима техни гости ще бъде открита на 26 септември т.г. от 17.30 ч. в зала 3 на Дома на хумора и сатирата.В наскоро учредения артистичен клуб членуват едни от най-изявените габровски художници. Повечето от тях са не само утвърдени професионалисти, но и отлични преподаватели и лауреати на редица национални и международни награди: Бисерка Петрова, Ема Вертерова, Ива Савчева, Иван Кънчев, Иван Денчев, Миню Бонев, Николай Цветанов, Тихомир Русинов, Цветан Колев.В сборната им изложба са включени общо 57 живописни платна, пластики, рисунки, графики и фотографии, създадени през последните години. Представени са и творби на четирима гостуващи на „Апостроф” автори – фотографът Атанас Марков и живописците Даниел Димитров, Младен Младенов и Михайло Ракита от Босна и Херцеговина. Свежи идеи, нови техники и оригинални изпълнения показват в творбите си габровските художници и техните гости. Куратор на изложбата е изкуствоведката Ирина Колбасова – ръководител на художествената галерия „Видима” в Севлиево – която също е член на Арт-клуб „Апостроф”.

  • Минавайки покрай изложбата „Светът, в който живеем"
    Светът, в който живеем е съчетание четирите елемента, той е и вода, и емоция. Той е бавно стичаща се струя, очертаваща изражението на обекта отблизо, същностно, и детски поглед, взиращ се през стъклото на автобусна спирка. Това твърди изложбата „Светът, в който живеем , на която можете да се насладите до 15 октомври, и нещо повече – да помислите върху не делничните неща от света. Изложбата е част от най-големия международен ежегоден фотографски конкурс Trierenberg Supercircuit. Разположена от двете страни на фонтаните пред НДК, експозицията се провежда под патронажа на Министерство на Културата. Снимките са подбрани от колекциите Светът, в който живеем , Четирите елемента , Вода и Емоции . Различната тематика на изграждащите изложбата фотографии няма да убегне на решилия да я разгледа – от емоцията по детските лица, фотосите преливат във водни отражения, пейзажни снимки на солени езера и пустини.

  • В Парти центъра на 4-ти км: поезия, музика, театър
    Малко сред 17:00 часа на 21 септември се сложи началото на тазгодишнияфестивал София: ПОЕТИКИ. Въпреки че прогнозите на синоптиците не се сбъднаха, събитието се проведе на закрито - в Парти центъра на 4-ти км, който гостоприемно прие многобройната и разнородна публика, дошла да послуша и види някои от утвърдените ни писатели, поети, музиканти.В началото на вечерна Ангел Игов представи шестте номинирани романа занаградата „ВИК , а авторите прочетоха пред публиката откъси от своите текстове.Последва сценична интерпретация на търсещата себе си Ибсенова Нора - откъс от спектакъла „Какво се случи след като Нора напусна мъжа си или опорите на обществото” от Нобеловия лауреат за 2004 Елфриде Йелинек на режисьора Ида Даниел. Романите и театралният откъс зададоха темите за мъжкото и женското, за тялото, които по-късно диалогизираха с част от стихотворенията на 32-мата поети, сред които бяха Елин Рахнев, Силвия Чолева, Владимир Левчев, Кристин Димитровa, Петър Чухов, Виргиния Захариева, Надежда Радулова, Едвин Сугарев, Амелия Личева, Марин Бодаков, Мария Калинова, Пламен Дойнов, Камелия Спасова и др. Всеки от публиката можеше да гласува еднократно за един поет, чието стихотворение му е допаднало най-много. Звучеше музиката на Остава, Уикеда, Ясен Петров, Фрий Уил, Съсайъти, Насекомикс и т.н.

  • Нова магистърската програма "Литература, кино и визуална култура"
    Вие сте бакалавър или магистър по филология, журналистика, философия, социология, културознание, кинознание, театрознание, визуални изкуства, медии и др. Вашата обич към книгите е в съюз със страстта ви към филмите, пиесите, живописта, фотографията и други визуални изкуства. Искате да опознавате света както чрез текстове и думи, така и чрез образи, картини и други визуални продукти, да знаете повече за вековната любов-вражда между словото и образа, за това, което се случва с тях днес или им предстои в света на електронните медии, интернет и дигиталната култура. От тази есен имате шанса да се присъедините към новата магистрърска програма Литература, кино и визуална култура , която започва в СУ Св. Климент Охридски .Магистратурата е двусеместриална и в нея ще преподават специалисти в съответните области от Софийския университет, НАТФИЗ и Института по изкуствознание към БАН. Предназначена е за студенти, завършили най-малко бакалавърска степен по филология, както и широк спектър от хуманитарни специалности. Условията за прием са успех не по-нисък от 4, 00 и събеседване по въпросник, с който кандидатите могат да се запознаят предварително.

  • Михаил Неделчев: “Задочни репортажи” са равни на “Записки по българските въстания”
    Това беше едно от определенията за “Задочни репортажи за България”, които бяха изказани в Червената къща, по време на паметната вечер, посветена на 30-годишнината от убийството на писателя Георги Марков. Събитието се случи на 15 септември и беше организирано с основното участие на издателство “Сиела”, което се е амбицирало да публикува всичко, писано от “писателя, който беше убит”. Досега издателството е реализирало пет тома, от предвидените осем. Сред организаторите, освен издателство “Сиела”, бяха също Сдружение на българските писатели и Гражданско сдружение “Георги Марков”. Вечерта се състоя в червената зала, а множеството гости можеше да види и документален филм за писателя. В разговора за Георги Марков взеха участие Христо Христов, журналист, посветил последните няколко години за разследване на убийството на писателя; Димитър Бочев, творец, един от хората, с които Георги Марков е кореспондирал по време на емиграцията си; Пламен Дойнов, поет и литературовед и Митко Новков, литературен критик. Водещ на вечерта беше Михаил Неделчев, чийто встъпителни думи зададоха хоризонта на разговорите за Георги Марков като не за “невинна жертва”, а като за “закономерна жертва”.

  • Един поглед върху семиотиката и реалността
    Семиотиката е наука, която трудно може да се обясни само с една дефиниция. В този смисъл Фердинанд дьо Сосюр смята, че тя изучава естествения човешки език и другите символни системи и сигнали, използвани от хората за комуникация. А за Чарлз Пърс цялата вселена е изтъкана от знаци, те са във всичко и навсякъде. За него и идеите са знаци. Но според Юлия Кръстева и Умберто Еко семиотиката не е наука, а начин на мислене, в който се включва обмяната на парадигми. Комуникацията чрез естествените езици е обмяна на парадигми, но тя предполага наличието на консенсус. В него знаците са ясни, смислоразличителни и чрез тях възприемаме реалността. Моята цел тук е да разгледам част от семиотичното в определена социална сфера – армията и нейните знаци в реалността.Първо ще се спра на преобличането на дрехите, което е натоварено с определена знаковост. Самият акт на пре-обличане е разгледан подробно от Валери Стефанов в Преносвачът на граници , където пътуващият Бай Ганьо променя своята идентичност със събличането на българските дрехи и обличането на белгийската мантия. Тя е е плътта на симулативния европеизъм, тя е и нехайната маска, надяната за всеки случай по несигурните кръстопътища на света . Преобличайки се Бай Ганьо се готви за закона (подч. е на В.Ст.) на чуждата, европейската земя.

  • Книга на маските
    Откъс от предговора на Реми дьо Гурмон, 1896 г. Трудно е да се даде определение на едно литературно развитие в момент, в който плодовете са още несигурни и дори всичко не е прецъфтяло в овощната градина. Ранни овошки, късни овошки, съмнителни овошки, които още не бихме искали да наречем безплодни; защото градината е много разнообразна, много богата, извънредно много богата! Сред гъстите листа се ражда мрак, а от мрака цветът избелява, плодът съхне. Ще се разходим тъкмо в тази градина на изобилие и мрак, присядайки за миг в подножието на най-силните, най-красивите и най-приятните дървета.

  • Шарл Бодлер: в очите на съвременници и в стихотворения
    Шарл Бодлер е роден в Париж на 21 април 1821 г. Той е син на висш държавен чиновник, запазил типичната за XVIII в. любезност и изисканост. Когато бащата умира, майката на Бодлер се омъжва за генерал Опик, посланик в Константинопол. Семейството на Бодлер се отнася остро и негативно към влечение на Шарл към литературата. Затова младият Бодлер е изпратен от семейството си в на Индия, посещава остров Мавриций, остров Бурбон, Мадагаскар. “Направиха напразен опит да го заангажират с тър­говия”, разказва Готие. След завръщането си в Париж Бодлер е вече пълнолетен. Той продължава екстравагантния живот, с който е свикнал. През този период той се запознава с мулатката Жана Дювал, връзката, с която продължава до края на живота му. Това е времето когато Теофил Готие се запознава Шарл Бодлер. Тогава той е все още е непознат талант, но името му започва да се чува сред поетите и хората на изкуството. И “явно, че младото поколение, което идваше след забележителното поколение от 1830 г., му възлагаше много. В тайнствения кръжец, в който се оформяха бъдещите репутации, той минаваше за най-добрия”.

  • Късно ли е вече да сме българи?
    Домът на хумора и сатирата открива новия сезон с впечатляваща изложба от 38 живописни платна на художника Георги Панов. Гостът от Берковица лично ще представи пред габровци своите творби в рамките на поредния весел четвъртък – 11 септември т.г. от 17.30 ч. в зала 6 на Дома на хумора. Авторът обича нестандартните неща и провокира зрителите още с наименованието на своята колекция – „Късно ли е вече да сме българи?”.Георги Панов гостува за първи път със самостоятелна изложба в Габрово, но домакините от Веселата къща познават творчеството му от години, защото художникът е редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Единодушно е мнението, че картините му заслужават да се представят пред широката публика на Габрово, не само защото са с близки до хората сюжети и майсторско изпълнение, а защото носят много ведро настроение и оптимизъм, зареждат с енергия и предизвикват положителни емоции. Специално за гостуването си в столицата на хумора авторът е подготвил и платна на традиционна габровска тематика.

  • Книга от Мария Радославова: Психично въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията
    Книгата на Мария Радославова “Психично въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията” разглежда влиянието на ръководителя върху своите преки подчинени по посока на служебните цели. Основният въпрос, на който се търси отговор, е кои са предпоставките той да влияе по-успешно и да управлява заемащите по-ниски позиции в служебната йерархия. Предложеният в книгата модел за психично въздействие върху сътрудниците е когнитивен. Той е част от малко изследваната ниша в проблематиката на управленското поведение. Централна идея в монографията е представата, че при отправяне на искане или молба, ръководителят насочва преработката на информация от сътрудниците чрез изказвания си. Когато избира какво да каже, той всъщност определя какви тактики ще използва. Друга нова идея, разработена в монографията е, че процесът на въздействие протича на етапи и на всеки етап ръководителят прилага различни тактики. Очертаните в книгата критерии за успешно въздействие върху сътрудниците се допълват и от посочените от други автори показатели за оценка колко успешно управлява един ръководител.

  • След летните почивки: сериозно четиво за пирати и перипетии
    След безспорния успех на «Пътуване към Констанитонол» (2006) Лиляна Симеонова, представя на публиката своята нова книга “Скандинавската експанзия и Западът: края на VIII - 60-те години на ХI в. (търговия, градски живот, литературни стереотипи)”, която издателство «Парадигма» разпространява на книжния пазар от месец септември. Темата на книгата, скандинавската експанзия в западна посока или – образно казано – сблъсъкът на езическия Север на Европа с нейния християнски Запад е явление, което науката все още не е оценила еднозначно. За да се разбере скандинавската експанзия, трябва да се има предвид, че тя не се осъществявала само за сметка на Западна Европа, пише авторката в предговора на книгата си. Докато датчаните и норвежците се нахвърлили върху империята на Каролингите и върху Англия, Шотландия и Ирландия, техните съседи шведите се насочили към земите на днешна Русия, към Централна. Азия и към Черноморието. Скандинавците доминирали в европейската история в продължение на три века, от края на VIII в. докъм 60-те години на ХІ в. Епохата на скандинавската експанзия приключила с убийството Харалд Хардрада през 1066 г.Целта на книгата е да изследва как протичащата в западна посокаскандинавска експанзия с нейните съпътстващи явления, а именно войната, пиратството и колонизацията на нови земи, се отразила на градския живот и преди всичко – на търговията на дълги разстояния в Северна и Северозападна Европа в периода от края на VIII докъм 60-те години на ХІ в.Успоредно с книгата за пиратството, издателството пуска на книжниата борса и още една книга, с тематика насочена към Балканите. Това е книгата на живеещата в САЩ авторка на «Балкани-балканизъм» (2001 2004) Мария Тодорова, «Подбрани извори за историята на балканските народи (XV-XVIII)».

  • Метафората: същност, значение, функции
    1. 1. Произход и значение на метафората. Терминът μεταφορά (гр.) произлиза от древността и означава ‘пренасяне’. Според Аристотел метафората е несвойствено име, пренесено от род на вид, от вид на вид или по аналогия“ (Аристотел, 1983, т.4, с.669). Но това преместване на името не става произволно и хаотично. “Критерият тук е пак в реалната или изглеждащата “реалност” : доколкото реалната или изглеждащата като реална вещ, предмет, състояние, ситуация и пр. дава поне някакво основание да ù се приписва (да се пренася върху нея) нещо друго и различно, но все пак имащо някакво сходство с нея или пък преносимото е дотолкова различно, противоположно или съвсем неутрално, че пренасянето му може да предизвика само недоумение, насмешка, порицание, подигравка и т.н. ” (Паси 1995:52). Или метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Все пак не може всичко да се включи в границите на тези реалности. Момичето плаче и луната плаче. Нормално е човешко същество да тъгува или да се радва и сълзите му са естествена реакция на организма. Но за природните обекти не е възможно да изпитват каквито и да е чувства. Повече от ясно е че се търси някакъв ефект от тази метафора. Слънцето плаче със сигурност предизвиква поне недоумение у реципиентите си.

  • „Хуморът – мирна зона” в Дома на хумора и сатирата – Габрово
    На фона на няколкото военни конфликта по света днес, Домът на хумора и сатирата предлага на габровци и гости на града нова тематична изложба.До 15 септември т.г. любителите на карикатурата имат шанса да видят колекцията „Хуморът – мирна зона”. Изложбата е посветена на вечния стремеж на човека към свобода и мирен живот и може да се разглежда като своеобразен апел за толерантност между народите, взаимно зачитане на суверенитета и гарантиране свободата на хората. Колекцията включва 92 карикатури на 85 автори от 29 страни от 5 континента и представя оригинални виждания за войната и мира, пречупени през призмата на хумора. Карикатуристите от четирите краища на света са единодушни и непримирими по въпросите за въоръжаването, тероризма, военните окупации и ядрената заплаха за човечеството.

  • Обръщенията в рекламните текстове в морфологичен аспект
    В голяма част от рекламните послания се използват третолични глаголни и местоименни форми : ”Минаваш тънко“ –”vivatel“, ”Не бъди сухар, забавлявай се“ – ”Програмата“, ”Спри времето“ – ”Bilka“, ”Вземи света в ръка“ – ”National Geografic“, ”SMS ”Обади ми се““ – ”Globul“, ”Представи си леещи се цветове и стил“– ”Samsung“, ”Не е това, за което си мислиш…“ – ”Flirt“, ”Не се ”гъбаркай““ – ”Миконафин“ (Виж снимката). Тези текстове с императив във 2 л.ед.ч. търсят контакт с реципиента. Това предполага определена близост между рекламодателя и рекламополучателя, която е общовалидна за всички потребители. Следователно независимо от целевата група, рекламата трябва да внуши интимност на потенциалните клиенти. Ти-формите се употребяват често в сегашно време. Презенсът ”не е в своето актуално значение, не показва процес в момента на говоренето, а представлява действие изобщо, без оглед на конкретния момент…“ (Баракова, 1997). Именно в рекламните заглавия не се търси резултат от настоящи въздействия, а се предвижда ефективност изобщо – в неопределен момент.

  • Андрей Протич. “БЪЛГАРАН"
    Вестник „Българан” е създаден от македонските революционери – Христо Стилянов и Александър Кипров в началото на 1904 г. Първият брой на изданието излиза на 10.I.1904. Първите два броя са изцяло в в стихове. От 1 до 3 брой А. Божинов участва с карикатури, а постепенно става единствен редактор.Той е един от най-добрите български карикатуристи. Роден е в Свищов на 24. 02.1878. Дебютира като карикатурист в в „Смях и сълзи” – един от първите хумористични вестници в България, през 1898. След спирането му редактира с Цано Сталийски „Жлъч и смях” (1901). Завършва Рисувателното училище през 1902 г.Редакционни дни на Българан са „четвъртъците” или „петъците”, а вестникът излизал в неделя. Цялата редакция се събирала в гостилница „Средна гора”. Вестникът добива популярност и успява да се издържа сам без допълнителни субсидии. Всяка година се издавал „Календар „Българан”, който представлявал сборник от карикатури и литературни произведения.В същото време статиите в „Мисъл” се стремят да изтласкат вестника към несериозната, сензационна литература. Автор на първата статия за „Българан” (публикувана в „Мисъл”, 1905 г., с-127-136) е едни от най-дейните членове на българановската компания – Андрей Протич. Тя е написана така, че по нищо не личи че Андрей Протич и Светозар Попов (неговият псевдоним в „Българан”) са едно и също лице. В заключението на статията е изразена надежда, че „Българан” може да стане истински „художествено-литературен вестник за хумор, сатира, непосредствен живот”.

  • В Националният музей “Земята и хората” : ДЕНЯТ НА МИЛОСЪРДИЕТО
    На 6 август Националният музей “Земята и хората” отбелязва за единадесети път деня на милосърдието, посветен на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма и на усилията на милиони хора на Земята за изграждане на свят на устойчиво развитие, “ноосфера, свят на разума”, в който хората ще живеят в хармония с Природата и помежду си.Само на този ден в залата на Гигантските кристали се експонира “КАМЪКЪТ ОТ ХИРОШИМА”, който музеят получи през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния бомбен взрив в 8.15 часа сутринта на 6 август 1945 г. На него е изобразена релефно Богинята на Милосърдието Каннон.

  • Йордан Маринополски. РАЗКАЗИ ОТ ЕЛИН ПЕЛИН
    Йордан Маринополски е български критик, роден на 7 май 1874 г. Учи история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат (“Мисъл”). Публикуваната тук статия е от 1905 г., отпечатана е в сп. Мисъл . Тя е показателна за нагласата на тогавашната критика към творчеството на Елин Пелин. За разлика от пълното отричане на разказите му обаче, както прави това в текстовете си д-р Кръстев, статията на Маринополски отбелязва някои характерни за поетиката на Елин Пелин черти: хумора и липсата на психологическо задълбочаване на характерите. Тези са и характеристиките, които могат да осигурят следващ успех на Елин Пелин, предрича автора. Критикът отбелязва като недостатък на сборника Разкази : “несъответствието между сюжет и обработка, съдържание и език, настроение и слог”. Други съчинения на Йордан Маринополски са “Българската литература подир Освобождението” (1898 г.), “Огледайте се!” (хуморески, 1898 г.), “Критици” (1910 г.), “Прояснени небосклони” (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите” (кн. 2, 1924 г.).

  • „Без граници”: перспективи както за художника, така и за зрителя
    На 4 юли в галерията на „Шипка 6” беше открита изложба „Без граници”. Експозицията обединява автори от няколко поколения, работещи в областта на текстила, метала и кожата. „Без граници” означава свобода в избора на материала и в творческия подход на художника. Сред разнообразието от произведения може да се забележи както влиянието на утвърдения вече стил на 70-те и 80-те, така и експериментаторството на най-младите.

  • "Фото приказка от едно пътуване" - ОТЛОЖЕНО ОТКРИВАНЕ
    Изложбата „Фото приказка от едно пътуване”, която трябваше да бъде открита след няколко дни се отлага за месец септември. От организаторите получихме уверение, че официалното разрешение, което Столична община първаначално е дала за откриване на изложбата не е било съобразено с това, че по същото време и място се провежда друго събитие (фолклорен фестивал). Така осъществяването на откриването става невъзможно. За съжаление, следващото разрешение, дадено този път за площада пред Народен театър „Иван Вазов”, беше оттеглено днес - сподели Георги Дерменджиев.

  • Преди разходката из Версай
    Преди да се отправите на летен вояж към едно от най-красите места в Европа, ви предлагаме да се разходите из историята му, за да бъдат впечатленията ви пълни и търсенията ви за гледки исторически подплатени. Версай се намира на 21 км югозападно от Париж. В началото на ХVII век бил съвсем малко селище с около 500 жители като на мястото на сегашния дворец имало само вятърни мелници, около които се простирали ливади и безкрайни блата. Теренът представлявал леко наклонена долина, заобиколена от всички страни с ниски хълмове.Първият малък замък, които Сен Симон нарича „грациозно произведение в напълно френски вкус , бил построен за Людвик XIII от архитекта Филип льо Роа. Пред замъка тогава бил създаден малък парк от партери във форма на бродерии и водни басейни, които напомнили градините на Фонтенбло и Шарлевал.

  • Надя Сакъзова. МУЗИКАЛНОСТ В ЯВОРОВАТА ПОЕЗИЯ
    През 2008 г. се навършват 90 г. от смъртта на Надя Сакъзова, талантлива млада жена, чиито задълбочени наблюдения върху Яворовата поезия говорят за фина наблюдателност и детайлност в изследването. Надя Сакъзова е дъщеря на актьора Янко Сакъзов и поетесата Ана Карима, известна и като основателка на Софийско образователно дружество. В издавания от него вестник Женски глас за пръв път е поставен на дискусия въпросът за извоюване на граждански и политически права на жените.За Надя Сакъзова през 1920 г. в Златорог . Боян Пенев пише: Статията на Надя Сакъзова, поместена в тая книжка на Златорог , бе завършена през пролетта на 1915 г. , четена още тогава в Университета при ръководения от мен студентски упражнения по новобългарска литература. Изучаването на Авторовата поезия откъм музикалност създадоха у авторката по-широки интереси съм българската лирика и тя би си поставила за задача да проследи обстойно развитието на размерите и изобщо музикалните елементи в творенията на нашите поети. Работата върху Яворова беше само част от това голямо проектирано изследване. За жалост, планът остана неизпълнен: Надя Сакъзова се помина на 22 ноември 1918 г., току що завършила висшето си образование 9 съвсем млада още, с значителни способности за критическа работа и необикновена енергия за творчески труд. Трябва да призная, че в Университета тя бе едно изключение тъкмо с отбелязаните свои качества, които - за голямо съжаление - тъй рядко се срещат в студентската среда на българския университет

  • У съседите на море...
    Преди около сто и петнайсет години се появила една по-различна книга. Малко след нея – още една. Първата се наричала „До Чикаго и назад”, а втората - „Бай Ганьо”. И от тогава досега, пътуваме по правилата на тези книги по света и сравняваме и сравняваме... И ето сега пътуваме към морския бряг на съседните ни страни, понеже ни е досадило вече българското обслужване. Вече сме научили английски и можем да разберем и видим много неща, да се фотографираме, където ни хрумне с нов цифров фотоапарат като същински европейци. И докато се удивляваме на формите, размерите и качеството на чуждия “земен рай”, редно е да се запитаме:

  • "Фотоприказка от едно пътуване"
    150 фотографи снимаха своята приказка от едно пътуване, по време на тридневния фото пленер на Nikon в Тасос, Гърция, организиран от Фотосинтезис и Профайлд. Най-добрите „разказвачи” на приказки бяха избрани от фотографите Дилян Марков, Йовко Ламбрев и Николай Генов и представители на Фотосинтезис и Профайлд. Изложбата „Фотоприказка от едно пътуване” ще събере 66 фотографии от 44 автора, от общо подадени 236 снимки на 88 автора и 3 колективни фото приказки. Тя ще бъде открита под открито небе на 24 юли (четвъртък) от 19.30 часа пред НДК (до билетния център) в София.

  • Тракийският орфизъм и култът към слънцето и земята
    Тракийската култура е пронизана от учението, което науката отбелязва като тракийски орфизъм. Това е устна, арисктократична доктрина, която дава идейните корени на гръцкия орфизъм, но се различава същностно от него. В основата на орфизма е положена идеята за безсмъртието и за обезсмъртяването. Тази идея се реализира на две равнища – аристократично, тайно, за просветените и народностно – екзотерично, т.е явно и е присъщно за онези, които зная учението, но остават негови привърженици. Така са се оформили два пътя за сливане с бога, които се персонифицират чрез образите на Орфей и Дионис и са обозначени чрез ентусиазма, т.е. ндивидуалната мистериалност, при която участникът въвежда бога в себе си и чрез екстаза - характерен за колективната „мистериалност , защото всички се опитват да стигнат до бога.

  • Иван Вазов. Незабравимият.
    На 9 юли се навършват 158 г. от рождението на Вазов. Представянето му е излишно дори е за лошите ученици . Възхвалявано или охулвано, според търсенията на младите , времето, социалистичиския реализъм или настоящия глобализъм, името му никога не е било забравяно или премълчавано, а напротив винаги е имало повод да бъде обговаряно. Дали заради един от най-новите поводи за дебат, като например стихотворението Аз съм българче , или по друга причина, името Вазов е всеприсъстващо. То е безпорен факт за нашето самосъзнание и определение. Затова вместо фотография на поета, ви представяме снимката на сребърната лира с венец и позалатена панделка, която Вазов е получил от юбилейния комитет за първия си юбилей през 1895 г. В момента тя се пази в музея на Вазов в София, който е открит на 28 ноември 1926 г. и е бил управляван 20 години от първия си уредник, писателят Елин Пелин.Предложеният по-долу текст е публкуван през 1914 г. в Сп. Златорог , г. 1.К. КНАУЕР. Иван ВазовЗа България той е повече от поет и затова не само като такъв може да се гледа на него, а също и не само литературния критик би могъл да говори за него. За онези, които смятат, че призванието на поета е да твори само красота, туй може да бжъде недостатък, но онези, които зад жълтокласата нива виждат труда, радостта и утехата на селенина, и за които един подвиг на героя е не само велик жест на една възвишена душа, а евангелие за поколенията, ще разберат великата цена да бъдеш „повече от поет .

  • Нова книга: История на националния въпрос на Балканите
    В основата на противоречията и конфликтите на Балканите в най-ново време стои националния въпрос. Именно разглеждането на тази проблематика е в основата на новата книга на проф. Кръстьо Манчев, която по своята същност е обобщаващ труд за целия регион, реализирана от издатетелство “Парадигма” през месец юни. Тя е първото по рода си издание, което синтезира процесите на Балканите като прилага сравнително-историческия подход в търсене на историческата истина. Въпреки огромното количесто литература по темата за Балканите, подобно обобщаващо изследване до днес няма.Авторът, осъществил кариерата си на учен в Института по Балканистика в БАН, търси историческата истина не въз основата на национални чувства, симпатии и антипатии, а основавайки се на научни аргументи. Неговото послание е:


[назад]


ТЪРСЕНЕ В КАТАЛОГА:
НАПИШЕТЕ ДУМА И НАТИСНЕТЕ ENTER